Любовта ми е босоного момиче,
ефирно кристално, засмяно,
по неравната ми душевна поляна
в туника бяла, то тича ли,
тича ...
Любовта ми е босоного момиче,
в Косите на Вероника* пулсарна звезда,
с букетче цветя нацелува плахо някой
и отново унесено с вятъра тича ли,
тича ...
Любовта ми е босоного момиче,
понякога с очи на газела подплашена,
то събира от росата на капки сълзa
в очите ми и пак тича ли,
тича ...
Любовта ми е босоного момиче,
то гали ми вече просребрели коси,
изтичва някъде от моите стихове
и дори да си отида отгоре ще маха
с ръчичка на всички - обичам ви,
обичам ви ...
* Косите на Вероника - съзвездие в Северното небесно полукълбо.
© Валентин Василев Todos los derechos reservados