Късмети сложих доста, сто и два.
То баница не стана – цяла книга.
И ще ти метна пълната тава,
доброто, знаеш, все не ни достига.
И пожелах ти здраве, и късмет,
и обич, слънчева и крепка вяра...
Какъв, сестрице беше тоя плет?
Шест метра, бе! Егати и дувара!
А аз съм, както знаеш, като гном,
и рипах, скачах, ама на, не бива!
На тоя кучи студ да чакам щом,
до март ще спиш. Аз няма да съм жива. ...