Изпадам в летаргичен сън до Mарт,
магарето, когато стрижат,
а дотогава спя, не спя – с инат,
да вее – хич не ме е грижа!
За всеки случай ще държа нащрек
едното си око накъмто вънка,
че Коледата някой друг гервек
току е изтъркаляла на трънка.
Личи си отсега, че вятър луд
все нещо интересно ще докара:
беконче може, също стар Мавруд,
... не, не – без гащите на баба Мара! ...