Магазин за души

4 sept 2009, 12:25

Poesía » Civil

1141 1 6

Магазин за души

Тъмна улица. Мъждукащ фенер. Мрачна картина.

Мраморно-бяла сграда тъмнината руши.

Магазин. Що за стока зад витрината синя?

Боже мой! Продават се бели и черни души.

В хладната зала продавачът е сивобезличен -

никакви чувства в очите му, даже и грам.

Бърка сред стоката бавно със вид безразличен -

вади, претегля, продава на килограм.

Душите са стока! Абсурдно! Бели и черни

днес се продават на дребно. Какъв парадокс!

Но явно се търсят! Опашка. В костюми вечерни,

в палта от визон, модерно облечен Бос...

Босякът изчаква своя ред търпеливо.

Дошъл е с надежда, защото няма пари.

Дали ще бъде възможно - е молбата свенлива -

свойта бяла душа за черна да замени?

- Всеки трябва да плаща! Замяна не може! -

отсича и махва продавачът с ръка.

Босякът си тръгва със своя проблем невъзможен -

в тоя черен живот, с тая бяла душа...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.