ditaer
36 el resultado
Нощта със гарванови крила
прегърна в мен тъмнината.
Тлеещи въглени от камината
призрачно се изсмяха.
Доплува облак тъжен отвън, ...
  785 
Приятелите с тебе ще са винаги,
когато си добре, или не си.
Когато паднеш… ръка ще ти протегнат,
ще те измъкнат и от блатото дори.
Когато виното горчиво е, ще го изпият ...
  526 
Измокрена до кости от дъжда на чувствата,
душата си прикрих...
... и сложих я на сухо.
  820 
Есента ни намигна
от крайпътния храст -
любопитна и дръзка.
Непоканена клекна
и зарови в душите ни. ...
  562 
Не затваряй очи! Замълчи!
Не долавяш ли нещо особено?
Не дочуваш ли шум от листа,
как простичко пеят птиците.
Не затваряй очи! Помълчи! ...
  564 
Любовта си превърнахме в атоми.
Те кръжат. Търсят мен. Търсят теб...
И когато телата се сляха...
... сътвори се Човек.
  578 
Паля пак цигара от цигара.
Грозен навик туй е за жена.
Може би, с дима отравям
в мене на живота същността?
Може би чернилка е душата ми ...
  497 
Трябваше ми светлина,
във момент на просъница.
За да мога да осветя
в себе си всяко ъгълче.
За да мога да поизровя ...
  481 
Един акорд от тишина,
един акорд могъщ и мрачен
... във мене тишината плаче.
  688 
Като танцуващи вълни
по пътя се преливаме.
Пътувайки към свойта свобода,
скалата стигнали... ще се разбием ли?
  631 
Много често спомените остават забравени, заровени в паметта на човек, понякога дори за цял живот. Много малко ни е необходимо, за да ги отключим и преосмислим.
Един сън, може би...
Едно море, един бряг, едно небе и едно слънце, които са откъснати от света. И ние двамата. Движим се по брега, там, къд ...
  594 
Малък сгушен параклис, а край него липи.
Тиха, тясна пътека, а по нея върви
млада, стройна кралица с много тъжни очи.
Влиза тя, коленичи и молитви мълви.
В тишината се чува силен рев на море, ...
  477 
По нощните покриви
на осиротелите ни чувства
се скита нашата обич...
И вие срещу луната.
  546 
Въздухът е изсушен от отиващата си зима. Мъглата, която ни сковаваше и навяваше хлад, си отиде. Изгря слънце. Отнякъде се чува мелодия. Весела и жизнена. Знам, че те има. Някъде си. Нещо мислиш, правиш, върховете на пръстите докосват онова, което е около теб, навярно забравили вече за мен...
Поглежд ...
  1326 
Потропват копита
по калдъръма на времето,
оронват, отравят, заравят,
погребват спомени,
или от пясък надежда ...
  477 
Нощем, по покрива на твоята съвест,
се скита моята обич.
Тъй реална, не измислена,
малко тъжна, но истинска.
Тя върви срещу теб само нощем, ...
  489 
Нощта боядисва небето във сиво
и след това се прекръства.
Молитвено-тайнствена тишина
в мрака наоколо пръсва.
Като парченца от огледало ...
  561 
Светът си Ти. А Ти съм Аз.
А двамата вселената, единна в нас.
Открихме Бога в себе си,
душите сляха се навеки,
и... заживя във нас ...
  639 
Думи нахвърляни всякакви,
като отпадъци.
Жестове, нерви, гримаси -
станали навици.
Вече нямаме време ...
  680 
Аз съм твоя жена, нали?
Не пред хората, а пред Бога.
Всички чувства по равно делим
и се обичаме, без условия.
Аз съм твоя съдба, а ти ...
  522 
Листът е чист и търпеливо чака.
Ще потърпи нощта пред мен.
Имам време да напиша всичко
за всеки изминал ден.
Думите, накацали на листа, ...
  460 
Тъмна улица. Мъждукащ фенер. Мрачна картина.
Мраморно-бяла сграда тъмнината руши.
Магазин. Що за стока зад витрината синя?
Боже мой! Продават се бели и черни души!
В хладната зала продавачът е сивобезличен. ...
  1304  11 
Като глухарчета отлитат думи.
Тонове във чувства се обличат.
Парченца гами, скътани в душите,
в мелодии, в акорди се преплитат.
Луната се прокрадва през прозореца, ...
  540 
Усещане, чувства и мисли
се превръщат във думи.
И опитвайки нещо да кажем,
ние просто във тях се изгубваме.
И затуй, че не сме разбрани, ...
  526 
Нощем
Нощем, по покрива на твоята съвест,
се скита моята обич.
Тъй реална, не измислена,
малко тъжна, но истинска. ...
  542 
Зад паравана на времето
тихо събличат се облаци.
Към небето запътих се,
а политнах към пропаст.
В клетка ти ме затвори ...
  526 
Не унивай! Стани!
И отново започвай!
Всички наши съдби
имат малка отсрочка.
Почини си за миг - ...
  1115 
Стъпките ми пропълзяват бавно
в застиналата тишина.
Синеещата сянка на луната
лежи в снега.
Сърцето ми, под нулата притихнало, ...
  547 
Двама с теб се движим по брега,
ласкаво докосва ни морето.
Слънцето, видяло своя образ,
сякаш се усмихва на небето.
Движим се, а пясъкът поглъща ...
  574 
Едната половина на мрака
се изпълни със страх.
Ситен дъжд от отвъдното заръмя
и оформи локви дъждовни,
във които мислите мои ...
  502 
Зад паравана на времето
тихо събличат се облаци.
Към небето запътих се,
а политнах към пропаст.
В клетка ти ме затвори ...
  548 
Магазин за души
Тъмна улица. Мъждукащ фенер. Мрачна картина.
Мраморно-бяла сграда тъмнината руши.
Магазин. Що за стока зад витрината синя?
Боже мой! Продават се бели и черни души. ...
  1170 
След теб…
Душата ми превърна в пепелище,
което вятърът набързо разпиля.
След теб остана тишина... и нищо друго.
Не... всъщност купчина листа.
  572 
Преражда се нощта
във пелени от полумрак.
Загръща се.
А звездна светлина,
омайващо добра, ...
  581 
БЕЛЕГ ОТ ИЗСТРЕЛ
Щом си тръгнах, след мен
сякаш щракна пълнител.
Твоят глас разгневен
стреля с думи - зъл изстрел. ...
  679 
Знам, от толкова много виновници
ти откриваш вина само в мен.
Аз потъвам и ставам удавница
ден след ден, ден след ден, ден след ден.
Но не искам от теб милосърдие! ...
  851 
Propuestas
: ??:??