МАЙКА

Душата, казват, не случайно

още от далече те избра.

Разпозна те, мила мамо

и с твоята душа превърна се в една.

Майката орисана е да обича

и сърцето да дели на две.

От очите щом сълзи потичат,

тя в шепи ще ги събере.

Не носи броня на гърдите,

която от болка да я пази.

За нея любовта й е прикритие –

тя лекува всички рани!

Майчице, най-скъпа, свидна!

Ти, която живот си ми дарила!

Знам, че всяка горчивина или обида

в душата на дълбоко ти си скрила.

Зад сивите коси стоят години

на отдаденост и майчина закрила.

Жена събрала радости и скърби,

жена даряваща любов и сила!