Душата, казват, не случайно
още от далече те избра.
Разпозна те, мила мамо
и с твоята душа превърна се в една.
Майката орисана е да обича
и сърцето да дели на две.
От очите щом сълзи потичат,
тя в шепи ще ги събере.
Не носи броня на гърдите,
която от болка да я пази.
За нея любовта й е прикритие –
тя лекува всички рани!
Майчице, най-скъпа, свидна!
Ти, която живот си ми дарила!
Знам, че всяка горчивина или обида
в душата на дълбоко ти си скрила.
Зад сивите коси стоят години
на отдаденост и майчина закрила.
Жена събрала радости и скърби,
жена даряваща любов и сила!
© Ваня Йорданова Всички права запазени