Македония

вдъхновено от „Войната се връща”, Анри Поззи

Кръвта кръв зове!

Потънала в писъци море,

страдаща зората за едно дете.

Сирак, осъден от олово

на черен дух, мъст да дири

за бащините поругани жили.

Вардара тече, труп след труп

безкрай влече, в кървавия ад

обезобразеното лице на някой брат.

.......................................................

(ВМРО)

За тез безчинства дирят мъст

герои безвременни, печални

обричат се на тоя кръст

за майчината свята пръст.

Като вълци озверели, диви,

черни сенки без лица -

нито мъртви, нито живи,

кръвта си леещи за своята земя.

Гърдите и душите свои

полагаха под ножа робски,

щото нямаше да срещнат те покой

преди смъртта на генерала сръбски.

И те бяха пазители на своята страна,

на милата им, скъпа Македония.