Македония
вдъхновено от „Войната се връща”, Анри Поззи
Кръвта кръв зове!
Потънала в писъци море,
страдаща зората за едно дете.
Сирак, осъден от олово
на черен дух, мъст да дири
за бащините поругани жили.
Вардара тече, труп след труп
безкрай влече, в кървавия ад
обезобразеното лице на някой брат.
.......................................................
(ВМРО)
За тез безчинства дирят мъст
герои безвременни, печални
обричат се на тоя кръст
за майчината свята пръст.
Като вълци озверели, диви,
черни сенки без лица -
нито мъртви, нито живи,
кръвта си леещи за своята земя.
Гърдите и душите свои
полагаха под ножа робски,
щото нямаше да срещнат те покой
преди смъртта на генерала сръбски.
И те бяха пазители на своята страна,
на милата им, скъпа Македония.
© Владимир Васикев Всички права запазени