Малка, снежна сряда
бяло се усмихва.
На ръба ѝ сядам,
без да искам кихвам.
Чудя ѝ се много,
колко ме обича,
преди кратко сбогом
и четвъртък тича.
Подари ми всички
весели минути
като бели птички –
скромни, непрочути.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse