ЛиРа (Лили Радоева)
49 80
15 ene 2009, 15:19

Манастирска изба 

  Poesía
873 0 17
Тъмно беше виното. И тичаше
по гърлата ни на път към спомена.
И усещах, че не си приличам,
ставах весел, тъжен и огромен.

Ставах необятно привечерен
и залязвах в здрача на иконите.
Изгреви пътуваха по вените
и се будех в скута на Мадоната.

Виното, заченато от огън,
пръсваше на чашите главите.
Исках, страшно исках да го мога
синьото, което в мен залита.

Тъмно беше. Ставаше солено
от кръвта, от морската стихия.
В манастирите на мойте вени
хиляди монаси тайно пият.

© Лили Радоева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??