маргаритка

13 may 2007, 16:26

Poesía

1153 0 2

В очите му толкоз
мъка личеше,
мръсен, продърпан
един дядо уморено
вървеше
бавно по прашния
път накуцваше.
Изведнъж спря се -
на пътя бе паднала
чиста, блестяща монета.
Дядото се двоумеше
не можа да я вземе ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

маргаритка

Искате да прочетете повече?

Propuestas