маргаритка

busybee (Аз)
12 50

13.05.2007 г., 16:26 ч.

Поезия

1025 0 2

В очите му толкоз

мъка личеше,

мръсен, продърпан

един дядо уморено

вървеше

бавно по прашния

път накуцваше.

Изведнъж спря се -

на пътя бе паднала

чиста, блестяща монета.

Дядото се двоумеше

не можа да я вземе

старческото тяло

силно болеше.

А малко по-натам

маргаритка цъфтеше

дядото я видя, зарадва се,

бавно се наведе,

леко я докосна, усмихна се,

едно стръкче щастие

сега в болното сърце растеше.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.