4 nov 2017, 12:48

Мария 

  Poesía » Civil
491 0 4

Денят те нарече Мария.
Облече очите със плам.
Следите по бялата шия,
остави със думи и длан.

Мария е дива, красива.
Шушукаха зрели мъже,
които се трудят на нѝви.
Живота, туй черно въже,

пълзѝ и улавя копнежи.
Кървѝ в отразения мрак,
където зловещо се плези
мечтата на някой глупак,

решил, че Мария е чудо.
Заблуда със мили очи,

която те води до лудост.
Животът е двоен. Нали?

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??