19 nov 2019, 7:54

Материя 

  Poesía » Filosófica
1386 1 0
Парчетата в света танцуват вихрено,
крадат едно от друго жива сила,
протича битката им без утихване,
от форма - в друга, вечно, без да спира.
А формата желае равновесие,
да може дълго да просъществува,
разкъсвана, да се запази в песните,
във мисъл, стих и спомен да битува.
Структура крехка в танц на неизвестното,
самотен код, поникнал във простора,
неволен воин, страдащ по небесното,
бленуващ за закрила и опора. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмил Стоянов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??