Парчетата в света танцуват вихрено,
крадат едно от друго жива сила,
протича битката им без утихване,
от форма - в друга, вечно, без да спира.
А формата желае равновесие,
да може дълго да просъществува,
разкъсвана, да се запази в песните,
във мисъл, стих и спомен да битува.
Структура крехка в танц на неизвестното,
самотен код, поникнал във простора,
неволен воин, страдащ по небесното,
бленуващ за закрила и опора. ...