Мечтите ми са циганчета боси.
Накрая на пустеещото село
стотинки за прехраната си просят
под слънцето – изсулена дантела.
Търкалят се несретите чавѐта.
Усмивките лицата им огряват.
Прелитат по блестящите павета,
които ги изгарят като ла̀ва.
Кикотят се на шантавия вятър
погалил ги небрежно по косите.
Отиваме на селския театър,
готови за изява на мечтите. ...