Мечтите ни са уморени жерави,
последно сбогом казали на лятото,
щурците са зазимили цигулките,
комарите мигрираха от блатото...
По морзовата азбука светулките
сбогуваха се с вечерите - летните...
Край кофите блуждаят гладни кучета
за кокала опазили надеждата...
Раздират тишината луди гарвани
и утре сняг ще амнистира грешките...
Каръци сме, но до последно вярваме -
ще станат някога царици пешките!...