30.08.2017 г., 11:48 ч.

Мечтите ни са уморени жерави 

  Поезия » Друга
850 5 11

Мечтите ни са уморени жерави,

последно сбогом казали на лятото,

щурците са зазимили  цигулките,

комарите мигрираха от блатото...

 

По морзовата азбука светулките

сбогуваха  се с вечерите - летните...

Край кофите  блуждаят гладни кучета

за кокала опазили надеждата...

 

Раздират тишината луди гарвани

и утре сняг ще амнистира грешките...

Каръци сме, но до последно вярваме -

ще станат някога царици  пешките!...

                                                   

© Роберт Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Споделям, Пепи!...
    Поздрав и на теб!...
  • Проникновено! Добре, че надеждата е заложена в човека, та да оцелява! Поздрави, Роби!
  • Благодаря, приятелко!...
  • Много ми допадна този стих, Роби! Мечтите като уморени жерави... Какво страхотно попадение! Поздрави!
  • Благодаря, Валя!...Хубав ден ти желая!...
  • Последния стих за мен е най - силен. Всички сме пешки в този свят, но някои наистина стават царици. Браво Роби!
  • Руми, Албена, Ели, Силвия и Влади, благодаря, че отделихте време и внимание на тази творба!...Хубав ден ви желая и добро настроение!...
  • Носталгични образи, умело нарисувани. Хубава вечер!
  • Харесах сравнението на мечтите с уморени жерави.
    И добре е защитено ...

    Нека е топла и обещаваща твоята есен, Роби
  • Красива тъга и мъдрост, изразени с богатство от изразни средства! Поздравявам те, Роберт!
  • Звучи тъжно, но надеждата умира последна!

    "Каръци сме, но до последно вярваме -
    ще станат някога царици пешките!..."

    Радвам се, че прочетох, Роби!
Предложения
: ??:??