10 nov 2012, 21:50

Медна монета 

  Poesía
832 0 4
Медна монета
Изпусна ме като монета медна
и на паважа нежно прозвъня
най-лунният ми образ на жена.
Нощта се спусна по ревера ти
и ритъмът на делника залепна
на склона на притворената ти уста.
Как тихо е по улиците пусти!
Заглъхна даже този кротък звън.
Остана влагата по медните ми пръсти
и утрото да дебне в твоя сън.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сабина Петрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??