Медна монета

10 nov 2012, 21:50

Poesía

735 0 4

Медна монета

Изпусна ме като монета медна

и на паважа нежно прозвъня

най-лунният ми образ на жена.

Нощта се спусна по ревера ти

и ритъмът на делника залепна

на склона на притворената ти уста.

Как тихо е по улиците пусти!

Заглъхна даже този кротък звън.

Остана влагата по медните ми пръсти

и утрото да дебне в твоя сън.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

странница (Сеси)

2012-11-12T00:42:57+02:00

Много образно и хубаво! Прочетох с удоволствие!
Greenheart (Теодора Петрова)

2012-11-11T22:23:17+02:00

Поздравления!
Laska (Ласка Александрова)

2012-11-11T12:46:31+02:00

"Нощта се спусна по ревера ти
и ритъмът на делника залепна
на склона на притворената ти уста."

Много хубаво!
Donka900 (Триб Трибс)

2012-11-10T22:15:43+02:00

"Нощта се спусна по ревера ти","и утрото да дебне в твоя сън".Прекрасно!