10.11.2012 г., 21:50 ч.

Медна монета 

  Поезия
736 0 4

Медна монета

 

Изпусна ме като монета медна

и на паважа нежно прозвъня

най-лунният ми образ на жена.

Нощта се спусна по ревера ти

и ритъмът на делника залепна

на склона на притворената ти уста.

Как тихо е по улиците пусти!

Заглъхна даже този кротък звън.

Остана влагата по медните ми пръсти

и утрото да дебне в твоя сън.

© Сабина Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??