Между странници
Когато странниците се сбогуват,
kажи, умират ли в нощта звезди?
Угасват ли една след друга
след нашите несбъднати мечти?
Във тайната градина на душата си
не ме допусна - там и мракът е красив.
А толкова мечтаех да съм твоя роза,
a моят Малък принц да бъдеш ти!
Обичаш много да разказваш приказки -
изгубен в техния измислен свят.
Ала до смърт страхуваш се да бъдеш влюбен.
Кога ли влюбването стана грях?
Но приказката свърши. Сбогом, Cтраннико!
Не всяка приказка е с край щастлив.
За себе си избирам светлината.
С красивото на мрака днес оставаш ти.
А може би там някъде, във времето,
в безкрая на далечните звезди,
ще изтанцуват оня чуден, Лунен танц,
прегърнати, нашите души...
© Мария Вергова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Кога дойде, кога се сбогува...Тъжно, много тъжно! Искам още да те чета! Това е. Зем.
-
Животът е Лунен танц, от сбъднати и бъдещи мечти. Красив стих, в които тъгата е повече от усмивките, а трябва да бъде обратно. Поздрав!
-
пишеш много вълнуващо, мила Мария...с обич.
-
Ивелина, Весела, Петя, благодаря ви за хубавите думи! Този стих е много специален за мен и се радвам, че ви е харесал!
-
Докосна ме стиха ти, Мария!
Благодаря! -
Във тайната градина на душата си
не ме допусна - там и мракът е красив.
А толкова мечтаех да съм твоя роза,
a моят Малък принц да бъдеш ти!
Добре, Мария! Много добре! Направо по бургаски добре! -
адски истинско е !!! грабна ме !!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Зем.: Никъде няма да ходя!