17 feb 2005, 16:13

Между зимата и пролетта 

  Poesía
1127 0 0
Между зимата и пролетта,
аз не знам къде съм и коя съм.
Взела съм на зимата студа,
мечти, илюзии от сън.
Сън жесток и страшен,
спомен от неизживяна младост,
сън прекрасен и ужасен,
следван от неизбежна старост.
Взела съм от пролетта копнежа -
онзи невъзможния, горящ в кръвта.
И волята съм взела аз от нея -
да живея и да дишам дори и след смъртта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Дамянова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??