Между зимата и пролетта,
аз не знам къде съм и коя съм.
Взела съм на зимата студа,
мечти, илюзии от сън.
Сън жесток и страшен,
спомен от неизживяна младост,
сън прекрасен и ужасен,
следван от неизбежна старост.
Взела съм от пролетта копнежа -
онзи невъзможния, горящ в кръвта.
И волята съм взела аз от нея -
да живея и да дишам дори и след смъртта.
И в деня, когато всичко свърши,
и слънцето залезе завинаги за мен,
зная сънят ми,той няма да приключи
и на този свят винаги ще е зелен.
© Теодора Дамянова Всички права запазени