18 may 2008, 13:28

(меланхолия) 

  Poesía » Otra
784 0 3

*        *        *

 

Безмузова и безидейна следя

по зимному самотно-сива

как мисълта ми се извива

във хиляди меланхолични форми.

 

Светът се отразява силно мрачен

в очите ми безкрайно надълбоко.

Денят, без смисъл и посока,

болнав и блудкав – пропълзява.

 

А някъде – отвъд загадъчни вселени,

под светещи, вълшебни небеса,

свят, пълен с музика, със лято, с чудеса,

ме вика и влече с неземна сила.

 

Но аз съм тук: послушна и покорна,

във час, с урок научен, с униформа.

Прилежна и добра: затворничка за пример.

Дори не си шушукам с мойте съкилийници!

 

 

© Мишелина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??