18.05.2008 г., 13:28 ч.

(меланхолия) 

  Поезия » Друга
790 0 3

*        *        *

 

Безмузова и безидейна следя

по зимному самотно-сива

как мисълта ми се извива

във хиляди меланхолични форми.

 

Светът се отразява силно мрачен

в очите ми безкрайно надълбоко.

Денят, без смисъл и посока,

болнав и блудкав – пропълзява.

 

А някъде – отвъд загадъчни вселени,

под светещи, вълшебни небеса,

свят, пълен с музика, със лято, с чудеса,

ме вика и влече с неземна сила.

 

Но аз съм тук: послушна и покорна,

във час, с урок научен, с униформа.

Прилежна и добра: затворничка за пример.

Дори не си шушукам с мойте съкилийници!

 

 

© Мишелина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??