Не ме забравя, Боже, този мъж.
Дори не знам дали ще се опита.
Прилича на изгубен, мрачен хъш,
привикнал с ризата си от коприва.
На ранина не я изплетох аз –
сестра не съм му, нито съм любима.
Различна съм. А той загубил глас
в неделя тихо черквата подмина...
След него крачи с ярост мъртъв здрач,
в капана хванал тежката му стъпка,
а вятърът с предчувствие за плач
под дрехата бодлива диво тръпне. ...