6.01.2022 г., 18:08 ч.
Метафора за вечност
Не ме забравя, Боже, този мъж.
Дори не знам дали ще се опита.
Прилича на изгубен, мрачен хъш,
привикнал с ризата си от коприва.
На ранина не я изплетох аз –
сестра не съм му, нито съм любима.
Различна съм. А той загубил глас
в неделя тихо черквата подмина...
След него крачи с ярост мъртъв здрач,
в капана хванал тежката му стъпка,
а вятърът с предчувствие за плач
под дрехата бодлива диво тръпне.
И аз с вина за цялата любов...
не съм му чужда, нито съм му близка
... поделям с него кръста му суров –
възкръсването винаги е битка...
Жени Иванова,
идеята е от "Недописани писма"
на М. Бусарова.
© Jasmin Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Жаки, благодаря ти от сърце...
-
Не ме забравя, Боже, този мъж.
Дори не знам дали ще се опита.....
И аз с вина за цялата любов...
не съм му чужда, нито съм му близка...
Браво, Жени, поздравления! -
Мини, благодаря ти, че си била тук. Зрадва ме!
-
Много ми стана хубаво,Жени, такова миловидно и нежно!
-
Марко, благодаря ти, че спря при мен! Имай много хубава и здрава година
-
Много истинско и много силно !
Поздрави за творбата, Жени ! -
Наде, била си тук... зарадва ме!
Стойчо, радвам се, че съм била твой гид в рамките на този стих...
Роси, писали сме едновременно, мила моя... Радвам се на всяка твоя дума! -
Прекрасно! Докосва и носи наслада! И аз като Дейка слагам 50 звездички и си го прибирам в сърцето!
-
Пренасяш ме там, където е любовта!
Сърдечно благодаря, Жени!
Поздравления! -
Разкош!
-
Безжичен, благодаря ти за коментара. Относно сонета, обещавам, ще напиша вероятно Спенсъров сонет
Дейка, благодаря ти, зарадва ме! Скоро не сим си разделяли кутия пияни вишни))
Георги, благодаря. -
Хубаво.
-
Жени, пет звездички тук са max, но от мен - поне 50 ❤
-
Знаеш - за мен класическият стих е истинската поезия. И затова толкова харесвам твоите работи, при това не съм апологет на любовната поезия, но твоите неща ми харесват. Казвам, каквото мисля. Ако не ми хареса, пак ще го кажа. Чакам нов сонет - това е висшата поезия...
-
Скитница - Скити, благодаря, че се отби и при мен! Хубава и здрава да ти е годината!
PetarStoyanov (Petar stoyanov) - Много ме зарадва с тези думи, признавам! -
Прекрасна любовна лирика в няколко стиха... и оценям с 5 звезди
-
Прекрасно! Другите преди мен, са казали останалото! Поздрав, Жени! Красива поезия!
-
Никииии...!!! Направо ме срази! Боже, Боже! Думи нямам! Това да го публикуваш на всяка цена! Моля те!
Вики, тези думи... твоите думи ме разтърсиха! Благодаря ти!
Мария, любима моя, безкрайно съм благодарна за всяка дума, която си ми казала!
Танче, как ме зарадва, че си била тук! Фен съм ти, но ти го знаеш!
Димитър, стоплиха ме твоите думи! Благодаря ти! -
Не ме забравя, Боже, този мъж,
в очите си е зазидил любовта ми.
С вятъра отлита надалеч, в плеяди и съзвездия.
Ризата му от коприва е, ушита от мълчание на луната.
Не я изплетох аз, треперят пръсти с цигарена завеса.
Сестра не съм, не съм и любима.
Идва и си отива изведнъж, в зеницата съм го скрила.
Изгасва изведнъж, с бялата свещица.
Сянката му е здрач, палач, разкъсва го лунната орлица.
Сякаш в капан, стъпките му вятърът прикрива.
Паякът суров мълчи и черна мрежа си оплита.
Звезда отрони плач, бодът дрехи от коприва.
Вината си мълчи, с въздишка от тютюна.
Стон отронен изведнъж, с кръвта от рози
и метежа.
Нито чужда съм му, нито съм му близка!
Смъртта едничка е, под кръста сме еднакви.
Възкръстването по-силно е, стискам залезната
броеница.
Жени, страхотно вдъхновение си!!! -
Голяма си!!!
-
Жени! Браво!
Хубав стих! -
" След него крачи с ярост мъртъв здрач,
в капана хванал тежката му стъпка"!!!👏
Това се казва истинска Поезия! Адмирации, Женя!😘 -
Много драматизъм има в твоите стихове и себеотдаване!
-
Танче, винаги ме радва присъствието ти, но ти го знаеш, нали
Ири... благодарна съм и думите са малки да го изразят! Благодаря от сърце! -
Жени, чудесни стихове, миличка, както само ти можеш!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
