Метафорично-теоритически

15 oct 2010, 23:50

Poesía » Otra

643 0 6

Светлината ми правеше крилете ти бели!
Без мене окапаха черни и грозни...
Онова, което тогава спечели,
сега е оръфано... и невъзможно!
Сега ти приляга да сложиш кожуха,
да тръгнеш в дъжда, като скитник бездомен.
Сега си на банята, в ъгъла- мухъла,
на Нищото празната дупка... огромна!
На тръгване взех ти доброто излъчване,
счупих ти даже красивата сянка.
Не връщам обратно! Да молиш, излишно е!
И свали ореола! Не ти е по мярка.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

intelekt (Красимир)

2011-04-18T15:18:31+03:00

Малко са тези, които умеят така силно и точно да изразят чувствата си, без фалш и без превзетост. Имаш 6+ от мен.
petka-spagetka

2010-10-23T20:42:47+03:00

Радвате ме много! Мерси за подкрепата!!!!
Aneta_kz (Анета)

2010-10-23T00:21:02+03:00

Браво!!!
iachovska (Емили )

2010-10-19T18:58:42+03:00

<a href="http://smiles.33b.ru/smile.168403.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/5001e6d94d89a4b42a17a694a298ad51.gif" border="0" /></a>

Всеки път е още по-красиво и запленяващо. Обожавам да те чета!
petka-spagetka

2010-10-16T16:30:34+03:00
valia1771 (Ивон)

2010-10-16T15:43:15+03:00

И свали ореола! Не ти е по мярка.
С поздрав!