petka-spagetka
179 152
15.10.2010 г., 23:50 ч.

Метафорично-теоритически 

  Поезия » Друга
642 0 6

Светлината ми правеше крилете ти бели!
Без мене окапаха черни и грозни...
Онова, което тогава спечели,
сега е оръфано... и невъзможно!
Сега ти приляга да сложиш кожуха,
да тръгнеш в дъжда, като скитник бездомен.
Сега си на банята, в ъгъла- мухъла,
на Нищото празната дупка... огромна!
На тръгване взех ти доброто излъчване,
счупих ти даже красивата сянка.
Не връщам обратно! Да молиш, излишно е!
И свали ореола! Не ти е по мярка.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Малко са тези, които умеят така силно и точно да изразят чувствата си, без фалш и без превзетост. Имаш 6+ от мен.
  • Радвате ме много! Мерси за подкрепата!!!!
  • Браво!!!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.168403.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/5001e6d94d89a4b42a17a694a298ad51.gif" border="0" /></a>

    Всеки път е още по-красиво и запленяващо. Обожавам да те чета!
  • И свали ореола! Не ти е по мярка.
    С поздрав!
Предложения
: ??:??