6 sept 2018, 0:41

Мигове 

  Poesía » De amor
593 4 5
Не ме оставяй нецелунат никога!
Ти чуваш ли, разбираш ли изобщо?
Защото чувствам се такъв - несигурен
и после вътре в мене става лошо...
Не ме оставяй непрегърнат, моля те!
Ти знаеш как, и без да ме докосваш.
Една сълза от тези, моите
щом падне, ще потъне остров.
Защото тя е моето спасение.
Със нея те обичам. Със душата!
Горчивото е страшно наводнение.
Потоп от мъка. После - тишина... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??