diesto (Данаил Антонов)
1039 617
6.09.2018 г., 0:41 ч.

Мигове 

  Поезия » Любовна
552 4 5

Не ме оставяй нецелунат никога! 

Ти чуваш ли, разбираш ли изобщо? 

Защото чувствам се такъв - несигурен 

и после вътре в мене става лошо... 

Не ме оставяй непрегърнат, моля те! 

Ти знаеш как, и без да ме докосваш. 

Една сълза от тези, моите 

щом падне, ще потъне остров. 

Защото тя е моето спасение. 

Със нея те обичам. Със душата! 

Горчивото е страшно наводнение. 

Потоп от мъка. После - тишина... 

Сега ме имай! Аз съм ти човека. 

Това сърце все още ли да страда? 

Жените без такова ме направиха поет. 

И всеки стих превърна се във рана... 

Не ме оставяй необичан никога! 

В една секунда даже не посмявай! 

Защото аз съм сътворен от мигове. 

И всички те - любов за изживяване... 

 

Danny Diester

03.06.2018

Toronto, Ontario, Ca.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??