22 sept 2011, 23:35  

Мигът 

  Poesía » De amor
1063 0 13
Мигът
Сега е късно да ме питаш –
сега си пропаст. И зовеш...
Брегът се рони и политам –
не можеш вече да ме спреш.
Мигът е сляп и омагьосан,
и сякаш зареден с барут.
Ако сега не ме докоснеш,
до утре ти ще бъдеш друг.
И аз ще бъда по-различна –
ще се откажа да летя.
Затуй не питай, а обичай – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??