Мигът
Сега е късно да ме питаш –
сега си пропаст. И зовеш...
Брегът се рони и политам –
не можеш вече да ме спреш.
Мигът е сляп и омагьосан,
и сякаш зареден с барут.
Ако сега не ме докоснеш,
до утре ти ще бъдеш друг.
И аз ще бъда по-различна –
ще се откажа да летя.
Затуй не питай, а обичай –
в Мига живее любовта.
© Елица Ангелова Всички права запазени