11 jul 2007, 8:30

Мижитурка 

  Poesía
1050 0 1

Поредното разочарование те смазва.
Какъв е смисъла да вярваш?
Поредният нагаждач ти се подмазва,
а и ти на друг някой се подмазваш.
Днес с един си, утре с друг,
затова никъде не си приет,
но си оставаш същия напук
и приписваш стария куплет.
Омръзва ти баналния ден,
баналните хора с банални проблеми,
но стоиш си така отегчен -
лишен от страсти и от дилеми.
Толкова си жалък във очите ми,
толкова трагично съществуваш,
не забелязваш даже и сълзите ми -
от теб съм тръгнала да се интересувам.

© Полина димова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Толкова красив и така истински този стих ми напомня за ежедневието. Много е добро.
Propuestas
: ??:??