Поредното разочарование те смазва.
Какъв е смисъла да вярваш?
Поредният нагаждач ти се подмазва,
а и ти на друг някой се подмазваш.
Днес с един си, утре с друг,
затова никъде не си приет,
но си оставаш същия напук
и приписваш стария куплет.
Омръзва ти баналния ден,
баналните хора с банални проблеми,
но стоиш си така отегчен -
лишен от страсти и от дилеми.
Толкова си жалък във очите ми,
толкова трагично съществуваш,
не забелязваш даже и сълзите ми -
от теб съм тръгнала да се интересувам.