Минало и настояще

23 nov 2007, 17:34

Poesía

664 0 2

Бавно отминава времето безкрайно,
а часовникът не престава - тиктака.
Дотегна ми, не толкова болката незнайна,
колкото сънят и скуката
и това, че те няма тука.
Страшно ми дотегна на душата,
почивката и тишината,
сред които все те чакам,
сред които споменът се рови,
а в ушите, като стария часовник,
миналото непрестанно трака.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Минало и настояще

Искате да прочетете повече?

Propuestas