28 ene 2009, 22:03

Минало и настояще 

  Poesía
518 0 3
Нещо ново след раздяла толкоз тежка,
нещо свежо след мрачната болежка.
Нещо старо след годините на радост,
нещо гнило след загубената младост.
Тъй съществуваме за кратко,
тъй се радваме на шепа-малко,
тъй отминават миг и вечност,
тъй бавно бяга нашата човечност.
Така постепенно губим желание в нази,
но любовта е, която ни крепи и пази.
Закрита от ненавист, агресия и злоба,
изчезнала в мръщене, скандали и тревога. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Бъчваров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??