Ние бяхме случайно избрани
в неслучайна човешка игра –
аз и ти на лазурен „Титаник“,
устремен към щастлива съдба.
Ние бяхме любовния тътен
на пленени от радост тела.
Вдъхновени, вървяхме по пътя,
но сега пред „Титаник“ мълча.
Безнадеждно животът минава.
Той е някак тъговно незрим.
Днес „Титаник“ в морето не плава,
а е бедстващ на сухо делфин. ...