22 dic 2009, 13:15

Мисъл 

  Poesía
972 0 3
Във ъгъла на стаята седя
и ме разсейва само тишината,
със лист и молив във ръка,
с мечта пленена от зората.
Замислена за хората и мен,
и твоя образ в моя свят,
за радостта от бъдния ми ден
и нежното в горчивия ни Ад.
На пода в ъгъла стоя си
и си припомням всеки жест,
със който ме въвлече във съня си
и стана на живота ми сюжет.. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Може би закъсняла Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??