maria94 (Може би закъсняла)
36 9
22 dic 2009, 13:15

Мисъл 

  Poesía
833 0 3

Във ъгъла на стаята седя

и ме разсейва само тишината,

със лист и молив във ръка,

с мечта пленена от зората.

 

Замислена за хората и мен,

и твоя образ в моя свят,

за радостта от бъдния ми ден

и нежното в горчивия ни Ад.

 

На пода в ъгъла стоя си

и си припомням всеки жест,

със който ме въвлече във съня си

и стана на живота ми сюжет..

 

Сега разбирам - прав си бил:

човек живее вечно сам,

каквото сам е съградил,

пред него и светът  е ням.

 

За всеки и  за никой се копнее,

накрая винаги боли,

най-трудно  се живее

със Всеки и със себе си, помни!

 

..................................................

 

Аз знам - вълкът не вие за утеха,

той търси своя божи храм,

бавно и унесено, полека,

вълкът е  силен  даже сам...

 

И като вълк с живота ти се бориш,

печелиш, после губиш изведнъж,

и раните по  тялото  броиш

нима това е смисълът да бъдеш мъж...

 

И тази вечер наближава,

и залезът по-нежен пепелù,

а раната дълбока си остава,

от загубата винаги боли...

© Може би закъсняла Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??