Мисъл
Мисъл тегне над мене позната,
но някак чужда ме гледа сега.
С мен сякаш е слята
като невидима плътна стена.
Стоя и си мисля
къде е вярната и посока,
пулсираща понякога гневна,
идваща с мисли връхлитащи и питащи?
Коя съм всъщност
и как себе си да наричам,
една частица,
създадена от бога,
пулсираща като звезда,
или едно зрънце,
посято на тази земя,
за да свети навсякъде!
© Мария Todos los derechos reservados