31.05.2012 г., 13:26 ч.

Мисъл 

  Поезия » Друга
432 0 1

Мисъл

 

Мисъл тегне над мене позната,

но някак чужда ме гледа сега.

С мен сякаш е слята

като невидима плътна стена.

 

Стоя и си мисля

къде е вярната и посока,

пулсираща понякога гневна,

идваща с мисли връхлитащи и питащи?

 

Коя съм всъщност

и как себе си да наричам,

една частица,

създадена от бога,

 

пулсираща като звезда,

или едно зрънце,

посято на тази земя,

за да свети навсякъде!

 

 

© Мария Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??