22 dic 2010, 14:03

Мисълта за теб 

  Poesía » De amor
1648 0 13

Събуждам се... и мисълта за теб
в дъха ми тъй изгарящо се вплита:
стопява километровия лед
и "искаща" през времето полита...
Не знае спир, обезумяла стене
в терзание за всевъзможна цялост,
и устните ти да превземе
е нейната съдба и радост...
Да те обича до безмислене
и вдъхновена да мълви,
онези изкрещяни истини,
избухнали във светлини...
И уморена, сладко сгушена
сред разпилените коси -
от онемяло лъкатушене
в съня ти - блян да сътвори.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??