Младостта греши.

Млада е... с нови, наивни мечти.

Но има идеи - чисти, дори непорочни,

не за любов, а за бъдеще и как "да го почне".

Дали всичко, което си мисля,

някой без страх би подкрепил.

Дали утре, ако пропадне,

този, който до мене е бил,

ще застане отново чист и сърдечен,

без злоба, без гняв.

И дали ще е с мен безусловно,

без въпроси да има - кой крив е, кой прав.

. . .

А мечтите са доста, мисля си даже - безброй.

И мисля си още, ще има ли кой,

да бъде съмишленик в мойта идея

и нея да сбъдна.

Въпрос след въпрос, но мисля, че знам...

отговор ясен - оправяй се сам!