Младостта греши.
Млада е... с нови, наивни мечти.
Но има идеи - чисти, дори непорочни,
не за любов, а за бъдеще и как "да го почне".
Дали всичко, което си мисля,
някой без страх би подкрепил.
Дали утре, ако пропадне,
този, който до мене е бил,
ще застане отново чист и сърдечен,
без злоба, без гняв.
И дали ще е с мен безусловно,
без въпроси да има - кой крив е, кой прав.
. . .
А мечтите са доста, мисля си даже - безброй.
И мисля си още, ще има ли кой,
да бъде съмишленик в мойта идея
и нея да сбъдна.
Въпрос след въпрос, но мисля, че знам...
отговор ясен - оправяй се сам!
© Петя Микова Всички права запазени