23 ago 2008, 19:56

Много тежки... 

  Poesía » Filosófica
721 0 7
Много тежки...
За моите плещи.
За моите млади години
са тези съдби-исполини.
Как цялата тази тъга,
с душа да понеса?
„Взорът надежда не види."
Кой от себе ще освободи ни?
Кой за мъката ще ослепи ни?
Че много тежки са мислите
и остаряваме по листите.
Ликът един е, в душата - друго, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??