23.08.2008 г., 19:56 ч.
Много тежки...
Много тежки...
За моите плещи.
За моите млади години
са тези съдби-исполини.
Как цялата тази тъга,
с душа да понеса?
„Взорът надежда не види."
Кой от себе ще освободи ни?
Кой за мъката ще ослепи ни?
Че много тежки са мислите
и остаряваме по листите.
Ликът един е, в душата - друго, ...
За моите плещи.
За моите млади години
са тези съдби-исполини.
Как цялата тази тъга,
с душа да понеса?
„Взорът надежда не види."
Кой от себе ще освободи ни?
Кой за мъката ще ослепи ни?
Че много тежки са мислите
и остаряваме по листите.
Ликът един е, в душата - друго, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Даниела Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
