petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
8 oct 2006, 10:58

Мое море 

  Poesía
737 0 9

Морето, безбрежното, в своите прегръдки ме зове
и като топла пазва се разтваря в бреговете.
От дъното ме гледат закачливо като очички на дете
перлите - украса скъпа от тиарата на боговете.


Червените коралите невидимо пак се вълнуват,
пламенни, полюшвани от водораслови вълни,
водите морски на пяна се разбиват и бушуват...
От слънцето и рибите са с алени страни.


И сребърни, ефирни, нежни, като с шлейфове
танцуват, носят се из царството на бог Нептун,
с русалки приказно-красиви се смеят и лудуват
щастливи и пред него, и пред богът Посейдон.


Кръвта ми капка е - частица, от Черното море,
спокойно или бурно, но истинското, моето...
Ще се слея като сълза с моето море-сърце
тогава, когато пътят ми човешки в края е!

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??