petinka67 (Петя Кръстева)
455 27252
8.10.2006 г., 10:58 ч.

Мое море 

  Поезия
731 0 9

Морето, безбрежното, в своите прегръдки ме зове
и като топла пазва се разтваря в бреговете.
От дъното ме гледат закачливо като очички на дете
перлите - украса скъпа от тиарата на боговете.


Червените коралите невидимо пак се вълнуват,
пламенни, полюшвани от водораслови вълни,
водите морски на пяна се разбиват и бушуват...
От слънцето и рибите са с алени страни.


И сребърни, ефирни, нежни, като с шлейфове
танцуват, носят се из царството на бог Нептун,
с русалки приказно-красиви се смеят и лудуват
щастливи и пред него, и пред богът Посейдон.


Кръвта ми капка е - частица, от Черното море,
спокойно или бурно, но истинското, моето...
Ще се слея като сълза с моето море-сърце
тогава, когато пътят ми човешки в края е!

© Петя Кръстева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??