Мое море

8.10.2006 г., 10:58 ч.

Поезия

5.0 / 5

813 0 9

Морето, безбрежното, в своите прегръдки ме зове
и като топла пазва се разтваря в бреговете.
От дъното ме гледат закачливо като очички на дете
перлите - украса скъпа от тиарата на боговете.
Червените коралите невидимо пак се вълнуват,
пламенни, полюшвани от водораслови вълни,
водите морски на пяна се разбиват и бушуват...
От слънцето и рибите са с алени страни.
И сребърни, ефирни, нежни, като с шлейфове
танцуват, носят се из царството на бог Нептун,
с русалки приказно-красиви се смеят и лудуват
щастливи и пред него, и пред богът Посейдон. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

СЪНУВАМ СЛЪНЧОГЛЕДИ
Лунната соната

Понякога, когато не разбирам загадъчния припев на щурците, със спомена за тихата му диря косата си м...
Насън и наяве

В съня ти ще нахлуя като вятър, ще те завия с лунна светлина и като сянка в призрачен театър, ще бдя...
Продавачът на катинари

Блъсканица. Шум. Патаклама. Всеки гледа някой да предвари. На сергия – в облак от тъма – дяволът про...

Още произведения »