11 jul 2007, 9:56

МОЕ СПАСЕНИЕ 

  Poesía
669 0 6

Когато душата ми зъзнеше в студ,

на кръст разпъвана от съмнения,

ти дойде изведнъж - далечен и чужд,

 като Месия и мое Спасение!


И в миг леда покрай мен разтопи

и всякакви заблуди и терзания,

най-зрящия сред всичките "слепци"

как пронизваш ме от разстояния!


И нищо, че косите ни сребреят

и дните ни препускат в луд галоп,

ще си остана твойта "Дулцинея",

а ти за мене - моя "Дон Кихот"!

© Дора Ефтимова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??